МОТИВИ към присъда по Н О Х д. № 509 /2010 година по описа на Видински окръжен съд:
Окръжна
прокуратура – Видин обвинява З. в това, че
1. През периода от 01.01.2004г. до 12.04.2005г. в гр.Видин при условията на продължавано престъпление избегнал плащане на данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ в големи размери, като сумата е 5 355,81 лв и касае данъчен период 2003г. за
1 868,61лв.
и за данъчен период 2004г. – 3 487,20 лв.,
като не е подал данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2003г. и потвърдил неистина в подадена данъчна
декларация с вх. № 2212/12.03.2005г.
по чл.41 от ЗОДФЛ
в ТД НАП-Видин за данъчен период 2004г. декларирал доходи като регистриран
земеделски производител и не изчислил и посочил дължимия данък за 2004г. - престъпление по чл.
255 ал.1 /стар, ред. Д.в. бр.62/1997г/
във вр. с чл.26 ал.1 от НК и
2. През периода от 19.01.2007г до 30.04.2008г. в гр.Видин при условията на продължавано престъпление избегнал
установяване и плащане
на данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48
от ЗДДФЛ в особено големи размери - 20 335,79 лв., от които за данъчен период 2006г. -
3 546,53лв. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ
и за данъчен период 2007г- 16 789,26 лв. данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ, като затаил истина относно
приходите в подадена в ТД НАП-Видин годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 27/19.01.2007г.
за данъчен период 2006г. и не подал годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъка
по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен
период 2007г. - престъпление по чл.
255 ал.З във вр. с ал.1 т.1 и т.2
във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Видин поддържа обвинението, така както е внесено с
обвинителния акт и моли съда да наложи наказание около средния размер, както и
конфискация на имуществото. Иска на основание чл. 23 от НК да се определи едно
общо наказание, което подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален общ
режим.
Подсъдимият не
се признава за виновен, но съдействува за изясняване на фактическата обстановка.
Моли за оправдателна присъда.
Частен
обвинител и граждански ищец по делото не е конституиран.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа и юридическа страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. С.З. ***
и през периода 2003-2007г. като физическо лице извършвал основно следните
дейности:
-отглеждане
на едър и дребен рогат добитък, като има реализирани приходи от тази дейност
- Покупко-продажби на движимо и недвижимо
имущество
- Строителство по
стопански начин на
жилшцно-търговски обект в гр.Видин.
Подс. С. в качеството си на местно физическо лице по
смисъла на чл.6 ал.1 т.1 от ЗОДФЛ и данъчно задължено лице на основание чл. 8
ал.1, чл.13 и чл.14 от ЗОДФЛ за облагаемия си доход през данъчната
година не подал годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ за данъчен период
2003г."
Подс. З. в
качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗДОФЛ и
данъчно задължено лице на основание чл.8 ал.1, чл.12 и чл.14 от ЗДДФЛ за
облагаемия си доход за данъчната година не подал годишна данъчна декларация по
чл.50 ЗДДФЛ за данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007г.
За данъчен
период 2004г. подс. З. подал ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ с вх. № 2212/12.03.2005г. в
ТД-НАП-Видин, в която декларирал доходи като регистриран земеделски
производител.
За данъчен
период 2006г. подс. З. подал ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ с вх. № 27/19.01.2007г. в
която декларирал доходи като регистриран земеделски производител.
Съгласно
Заповед за възлагане на ревизия № 900235/08.07.2009г. изменена със Заповед №
900295/13.10.2009г. е извършена ревизия от ТДНАП-Видин на С.М.З. с адрес ***
относно данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2006г. и
за данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г.
,приключила с ревизионен доклад №
900295/26.11.2009г. и ревизионен акт № 050900295/25.01.2010г.
В хода на
ревизионното производство след съпоставка на представените от ревизираното лице
доказателства и данни, в т.ч. декларирани с ГДД за получени доходи, приходи и
източници на формиране на собствения капитал и имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период данъчните служители установили сьществени
несъответствия между декларираните и получените приходи и доходи и
имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице, поради което
облагането е извършено по реда на чл. 122 ДОПК. Изготвен е паричен поток на
ревизираното лице по години и са определени данъчната основа и дължимия данък
по години.
Видно от
заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която е изслушано и приобщено към доказателствата в
съдебно заседание данъчните задължения на обв. С.З. по години са както следва:
- данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за данъчен
период-2003г.
За данъчен
период 2003 г. подс. С.З. не е подал декларация по чл.41 от ЗОДФЛ. След
проследяване паричния поток на подс. З. за периода и направена съпоставка на
придобитото имущество и направени разходи с получените доходи, приходи и
финансирания е установено, че извършените разходи превишават приходите на подс.
З.. Установена е отрицателна разлика между установените доходи и установените
разходи в размер на 8719,36 лв./
Приложение № 1 към експертизата/, която сума е определената данъчна основа по
реда на чл. 122 ал.4 от ДОПК за 2003г. и размерът на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ
е определен на 1 868,61 лв. за данъчен период 2003г.
- данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004г.
За данъчен
период 2004г. подс. З. е подал ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ с вх. № 2212/12.03.2005г.
с деклариран доход от дейност по отглеждане на животни в размер на 48 000 лв.
като регистриран земеделски производител.
Видно от
писмо изх. № 173/01.02.2010г. на ОД" Земеделие" – Видин подс. З. е
регистриран като земеделски производител на 18.01.2006г., 19.03.2007г и
25.03.2008г. За периода от 01.01.2003г до 31.12.2005г. няма регистрации като
земеделски производител/ л.156 папка № 3 - том I от ДП/.
Предвид
горното декларираните доходи от подс. З.
за 2004г. не се явяват такива на земеделски производител, тъй като няма
регистрация като такъв в 0Д" Земеделие"- Видин към 2004г., и за
дохода след приспадане на нормативно признатите разходи от 70% в размер на
33600 лв. върху данъчната основа от 14400 лв. се дължи данък по чл.35 от ЗОДФЛ
в размер на 3 487,20 лв. / Приложение № 2 към експертизата/.
Подс. З. не
е изчислил и посочил дължимия данък в подадената ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за
2004г.
- данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006г.
За данъчен
период -2006г. подс. З. е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. № 27/19.01.2007г.
с деклариран доход от дейност като регистриран земеделски производител в размер
на 31 530 лв. Не е деклариран приход от дейността като земеделски производител
в размер на 16035 лв.
Според
обвинението в обвинителния акт подс. З.
е получил парични заеми от св. Н.Д. и свид. В.В. в размер на 70 000 лв.
През 2006г. подс.
З. започнал строителство на
жилищно-търговска сграда в гр.Видин, ул."Марица" № 13, като
стойността на СМР за 2006г. е 130600 лв. съгласно оценка на експерт оценител.
След
проследяване паричния поток за 2006г. на подс. З. е установено, че извършените
разходи надвишават установените доходи и получени финансирания и по реда на чл.
122 от ДОПК е определена данъчна основа за общия годишен доход - 17 427,20
лв./Приложение № 4 към заключението/ и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 3
546,53 лв.
- данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г.
Подс. З. не
е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчен период-2007г. и не е декларирал
доходи.
През 2007г. подс.
З. с нот. акт № 153 т.VI рег. № 5830 нот.дело № 1039/2007г. /
том.II папка № 1 от ДП/ продал на И. С. А. ап.7 от
триетажната жилищно-търговска сграда на ул."М...." № 13. От тази продажба на недвижим имот е
установен доход за облагане с данък в размер на 23 324,50 лв. за 2007г., който подс. З. не е декларирал.
За
придобития доход от продажба на недвижим имот и определена данъчна основа 23
324,50 лв. се дължи данък в размер на 4913,88 лв., който данък е част от
определения данък в размер на 16 789,26 лв., определен по реда на чл.122 от
ДОПК при установена отрицателна разлика между доказаните доходи и установените
разходи на подс. З. за 2007г.
/ Приложение № 5 към заключението на експертизата/.
След
проследяване паричния поток на подс. З. за 2007г., направена съпоставка на
придобитото имущество и направени разходи с получените доходи, приходи и
финансирания/ подробно анализирани стойност на СМР за 2007г. за жилищно-търговската
сграда, покупки, продажби, заеми и пр./ е установена отрицателна разлика между
установените доходи и направените разходи за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. и е определена по реда на чл.122 ал.2 от
ДОПК данъчна основа в размер на 49 480,75 лв.
Данъкът по
чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г, е както следва:
- годишна данъчна основа за доходи от други
източници- 49 480,75 лв.
- годишна данъчна основа за доходи от
прехвърляне на права и имущества- 23 324,50 лв.
- годишна данъчна основа за общия годишен
данък- 72 805,25лв.
- данък по чл. 48 от ЗДДФЛ върху общата
годишна данъчна основа- 16 789,26 лв.
По делото в
съдебно заседание бяха разпитани множество свидетели, които с показанията си
установяват, че в периода м. Февруари 2005 г. до м. Август 2007 г. са дали на
подсъдимия пари назаем. Освен показанията в тази насока, по делото защитата
представи и писмени документи, които доказват правото на вземане на
заемодателите.
Касае се за
договори за заем, които са с нотариална заверка на подписите. Такива са Договор
за паричен заем от 09.10.2006 г. с който П.С.С. дава в заем на подсъдимия
сумата от 24 000 лева, Договор за паричен заем от 06.06.2007 г. с който Г.М.Т.
дава в заем на подсъдимия сумата от 45 000 лева, Договор за паричен заем
от 26.02.2007 г. с който К.Б.Х. дава в заем на подсъдимия сумата от 24 000
лева, Договор за заем от 14.02.2005 г. с който З. Т. А. дава в заем на
подсъдимия сумата от 20 000 лева, Договор за паричен заем от
16.02.2005 г. с който Д.Г.В. дава в заем
на подсъдимия сумата от 25 000 лева, Договор за паричен заем от 25.05.2006
г. с който Р.Л.М. дава в заем на подсъдимия сумата от 28 000 лева, Договор
за паричен заем от 24.04.2006 г. с който С.П.С. дава в заем на подсъдимия
сумата от 4000лева, Договор за паричен заем от 15.05.2006 г. с който Н.И.Д.
дава в заем на подсъдимия сумата от 25 000 лева, Договор за паричен заем
от 19.02.2007 г. с който М.З. Т. дава в заем на подсъдимия сумата от
40 000 лева, Договор за паричен заем от 30.03.2007 г. с който И.К.П. дава
в заем на подсъдимия сумата от 2 000 лева, Договор за паричен заем от
21.11.2006 г. с който И.К.П. дава в заем
на подсъдимия сумата от 1 000 лева, Договор за паричен заем от 05.06..2006
г. с който И.К.П. дава в заем на подсъдимия сумата от 2 000 лева.
При преценка
на достоверността на тези писмени доказателства съдът обсъди факта, че те са с
дата от 2005 до 2007 година, тоест тези договори са сключени и нотариално
заверени много преди времето на назначаването на ревизията на НАП и много преди
образуването на досъдебното производство против подсъдимия. Явно е, че те са
създадени с цел да осигурят заемодателите с правно основание да поискат парите
си по законов ред при евентуално недобросъвестно поведение на заемополучателя.
По делото
бяха представени и няколко броя „запис на заповед” и разписки, с които други
свидетели по делото, които са дали пари назаем на подсъдимия са се осигурили с
изпълнително основание при недобросъвестно поведение на подсъдимия. Такива са Запис
на заповед от 27.08.2007 г. с който подсъдимият се задължава да върне на С.С.А.
сумата от 50 000 лева, Запис на заповед от 24.07.2006 г. с който
подсъдимият се задължава да върне на В.В.В. сумата от 45 000 лева /на
обратната страна на листа има и разписка за тази сума/, разписка от 27.08.2007
г. С която подсъдимият удостоверява че е получил сумата от 50000 лева.
Съдът прие и
приобщи към доказателствата по делото описаните по-горе договори за заем, „запис на заповед”
и разписки.
По този
начин значително се увеличиха паричните
потоци, които за инкриминирания период са влезли в патримониума на подсъдимия.
Тези парични потоци не бяха обсъдени във фазата на досъдебното производство. На
практика те се явяват доказателства, които до момента не са били обсъждани и не
са били изследвани със способите на наказателно-процесуалния
кодекс.
С оглед на
това съдът постави допълнителна задача на вещото лице, което бе изпълнило съдебно-икономическата
експертиза. В допълнителната задача на вещото лице бе посочено, че следва се
запознае с новите доказателства, които са приети в съдебно заседание и на тази
база да прецени дължимите данъци за инкриминирания период.
В
допълнителното заключение, което бе изготвено и изслушано в съдебно заседание
вещото лице сочи, че на базата на новите доказателства, които са приети в
съдебно заседание задълженията на подсъдимия към фиска са, както следва:
01.01.-31.12.2003
г. – 1868.61 лева
01.01.-31.12.2004
г. – 0,00 лева
01.01.-31.12.2005
г. – 0,00 лева
01.01.-31.12.2006
г. – 0,00 лева
01.01.-31.12.2007
г. – 4913,88 лева
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите С.П., Н.Д., К.Х.,
В.В., И.П., Н.Д., Д.В.,Г.Т., Р.М., М. Т., С.С.А., от заключението на вещото
лице по назначената във фазата на досъдебното производство и изслушана в
съдебно заседание съдебно-икономическа експертиза, както и от всички останали
писмени и гласни доказателства.
Съдът обсъди
и заключението по допълнителната задача на вещото лице и намира, че между
заключението по тази допълнителна задача и заключението на вещото лице по
експертизата, която е изпълнена на досъдебното производство няма противоречие,
тъй като с доказателства за получени заеми вещото лице се запознава едва след
като те са събрани в съдебно заседание. При това става дума за значителни
средства, които рязко променят облагаемата база и в този смисъл при различни
цифри е нормално и крайния резултат на задълженията да е различен.
С оглед на
това съдът приема допълнителното заключение на вещото лице, като компетентно
изготвено и го приобщава към доказателствата по делото.
ОТ ЮРИДИЧЕСКА СТРАНА:
Деянието по
т.1 от обвинителния акт не е съставомерно
по чл. 255 ал.1 /стар, ред. Д.в. бр.62/1997г/ във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
За да е
съставомерно деяние по чл. 255 ал.1 /стар, ред. Д.в. бр.62/1997г/ от НК е необходимо стойността на предмета на престъплението да е над 3000
лева. Обвинението предполага, че подсъдимият следва да избегне плащане на
данъчни задължения в „големи размери” за да е съставомерно. Така разпоредбата
на чл. 255 ал.1 НК (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., отм., бр.
10 от 1993 г., нов, бр. 62 от 1997 г., в сила от 5.11.1997 г.) гласи, че престъпление
може да извърши наказателно отговорно лице, което „избегне плащането на данъчни
задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква
по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена
декларация.
Деянието
трябва да е в големи размери за да е съставомерно, а легално определение на
понятието „големи размери” е дадено в чл.93 т.14 от НК в редакцията му от 2000
г. – "Данъци в големи размери"
са тези, които надхвърлят три хиляди лева. Тази редакция е в сила и към
настоящия момент.
Съгласно
допълнителното заключение към икономическата експертиза данъчното задължение на
подсъдимия за периода от
01.01.2004г,- до 12.04.2005г. е 0,00 лева, поради което е ясно, че няма извършено престъпление и
подсъдимия бе оправдан по това обвинение.
Деянието по
т.2 от обвинителния акт не е съставомерно по чл. 255 ал.З във вр. с ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Съгласно
допълнителното заключение към икономическата експертиза, данъчното задължение
на подсъдимия за периода от
19.01.2007г до 30.04.2008г. е 4 913.88 лева, като задължението
възниква само за 2007 г., като в края й приключва данъчния период. Така е
оформено и заключението на вещото лице.
За да е
съставомерно по чл. 255 ал.3 от НК деянието трябва да е в „особено големи
размери”, а такива са налице, когато надхвърлят дванадесет хиляди лева – отново
съгласно разпоредбата на чл.93 т.14 от НК.
Тъй като
обвинението касае данъчен период 2007-2008 г., а задължението е 4 913.88 лева и
е много по-малко от 12 000 лева е ясно, че квалификацията „особено големи
размери” е неприложима.
С оглед на
горното подсъдимият бе оправдан по чл.255 ал.3, но бе признат за виновен по
ал.1 на същия текст от НК.
Видно от
същото допълнително заключение към икономическата експертиза е, че данъчното
задължение е 4 913.88 лева и е над 3000 лева, което е малко над долната граница
на квалифициращия елемент „големи размери”.
Съдът
приема, че е извършено деяние по ал.1 на чл. 255 от НК в сегашната му редакция
и признава подсъдимия за виновен по този текст.
От обективна
страна изпълнителното деяние се състои в това, че подс. З. е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения за данъчен период от 19.01.2007 г.
до 30.04.2008 г., като не е подал годишна данъчна декларация в ТД на НАП-Видин
за 2007 г.
От субективна
страна изпълнителното деяние е извършено виновно, като формата на вина е пряк
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези
последици.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За това
деяние законът предвижда наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 1 до 6 години и „глоба” в размер до 2 000
лева.
Съдът
намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат ефективно осъществени, като на
подсъдимия се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 година и на
основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването за срок от 3 години.
При
определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
това, че стойността на предмета на престъплението е към минималния размер на
квалифициращото обстоятелство „големи размери”, както и това че е неосъждан
/реабилитиран/.
Отегчаващи
вината обстоятелства няма.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
По отношение
на гражданските искове – граждански искове не са предявени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед на
това, че подсъдимият е признат за виновен, той е осъден да заплати разноските,
така както е постановено с присъдата.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: