МОТИВИ към присъда № 87/10.05.2011 г. по в.н.ч.х.д. № 93/2011 г. по описа на Окръжен съд гр. Видин:

С присъда № 9/20.01.2011 г. постановена по н.ч.х.д. № 129/2010 г. на Ра-йонен съд гр. Белоградчик, Г.Р.А. ***-дин, ЕГН – ********** е признат за виновен по повдигнатото срещу него обви-нение по чл. 130, ал. І НК затова, че на 21.07.2009 г. в землището на с. Бело поле, област Видин е причинил на Л.В.И. ***-ство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в счуп-ване на пета метакарпална кост на лявата ръка, контузия на главата и дясната ръка и разкъсно-контузна рана на лявата ръка, като пострадалия Л.В.И. е отвърнал веднага на дееца Г.Р.А. със също такава те-лесна повреда по чл. 130, ал. І НК, изразяваща се в причиняване на порезна рана на лявата ушна мида и контузия на носа и лицето, поради което на основание чл. 130, ал. ІІІ НК съдът е освободил от наказание и двамата.

Със същата присъда подсъдимия Г.Р.А. е осъден да за-плати на частния тъжител Л.В.И. сумата 4 000,00 лева, предста-вляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди причи-нени от престъплението по чл. 130, ал. І НК, ведно със законните последици, ка-то е отхвърлил иска за разликата до 5 000,00 лева, като неоснователен.

Със същата присъда подсъдимия Г.Р.А. е осъден да за-плати на частния тъжител Л.В.И. направените от последния де-ловодни разноски за адвокат в размер на 450,00 лева и да заплати в полза на ВСС сумата 160,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданската претенция.

В подадената от защитника на подсъдимия жалба се твърди, че присъдата на първата инстанция е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. По- конкретно оплакването е за необоснованост на присъдата. Твърди се в жалбата, че присъдата и мотивите към нея изцяло противоречат на установената по дело-то фактическа обстановка. Иска се отмяна на присъдата и постановяването на нова оправдателна такава. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия под-държа жалбата по изложените в нея съображения. Изтъква, че показанията на разпитаните свидетели опровергават приетата от първостепенния съд фактичес-ка обстановка. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова оправдателна такава.

Повереникът на частния обвинител в съдебно заседание твърди, че поста-новената присъда е правилна и законосъобразна и настоява за нейното потвър-ждаване. Изтъква, че подсъдимия е извършил деянието за което е обвинен.

Въззивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се про-изнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа об-становка:

Подсъдимият Г.Р.А. и частния тъжител Л.В.И. ***. Познавали се отдавна и отдавна не били в добри междуличностни отношения и имали пререкания помежду си. На 21.07.2009 г. рано сутринта подсъдимият А. *** за да зареди лекия си автомобил с гориво. Придружавал го свидетеля В. В.. На връщане, около 9,00 часа, малко преди с. Бело по-ле, в землището на същото село, подсъдимия видял хора по полето и около пътя и спрял колата в близост до тях. От хората се отделил тъжителя И. и се при-ближил до спрялата кола. Казал нещо обидно по адрес на подсъдимия. Двамата започнали да се карат. Тогава свидетелят В. слязъл от колата и започнал да вика на хората, които били в близост да дойдат, за да не стане по-голяма разпра-вия между подсъдимия и частния тъжител. В същото това време подсъдимият А. отворил вратата на автомобила си и с нея блъснал тъжителя. Взел от ко-лата си дървен прът и слязъл от автамабила за да разправя с И.. Последния отишъл до собствения си автомобил, откъдето извадил и взел със себе си малка брадва. Подсъдимия и частния тъжител замахнали един срещу друг, единия с дървото, другия с острото на брадвата. Тъжителят И. успял да удари под-съдими в гр. Видин. я А. в лявата част на главата, като с острото на брадвичката закачил едното му ухо, като му причинил порезна рана, от която потекла кръв. Подсъдимият в отговор нанесъл на тъжителя удари в областта на главата. Тъжителят вдигнал ръце да се защити и по този начин освен главата, пострадали и ръцете му. На лявата ръка получил видимо разкъсно-контузна рана. Тогава тъжителят хванал подсъдимия за косата, дръпнал го и го свалил на земята. В този момент към тях се притекли свидетелите В. В. и Г. Н., които успели да ги разтърват. В. успял да вземе дървото от ръцете на подсъдимия, а Н. издърпал брадвичката от ръцете на тъжителя. Боят приключил. Подсъдимият А. и свидетелят В. се качили в автомобила на първия и се прибрали в село Бело поле. Тъжителят И. със своя автомо-бил също се прибрал в къщи.

Когато се прибрал в домът си, съпругата на тъжителя видяла, че главата му е подута и има синини и оттоци по нея. По едната ръка имал рани, а по друга-та синини. Още същия ден тъжителят посетил болницата в гр. Видин. Направени били снимки на ръцете му, почистена и зашита раната по пръстите на лявата ръка, след което била гипсирана поради счупена пета метакарпална кост на нея.

Подсъдимият А. ***. В болницата били конста-тирани охлузвания в основата на носа и под двете очи. Установена била и по-резна рана от 5 см. в областта на лява ушна мида.

И на подсъдимия и на частния тъжител били издадени медицински свиде-телства за констатираните им увреждания.

Районен съд гр. Белоградчик е изяснил обстоятелствата, които са от значе-ние за делото, което се установи при повторния разпит на свидетелите В. В. и Г. Н.. Същевременно в резултат на неточен и непълен анализ на установената фактическа обстановка съдът необосновано е приел, че е извър-ено от подсъдимия Г.Р.А. престъпление по чл. 130, ал. І НК. Така той е направил неверен правен извод и постановил неправилна осъдителна присъда по отношение на този подсъдим.

Настоящия състав, след като обсъди всички събрани на досъдебното производство, пред първоинстанционния съд и на съдебното следствие пред въззивната инстанция доказателства прави следния юридически извод.

Приетата по делото фактическа обстановка опровергава изцяло фактиче-ската обстановка изложена в тъжбата на частния тъжител Л.В. И.:

„На 21.07.2009 г., около 9 часа сутринта, в землището на с. Бело поле на горния край на разклонението му за село Руженци и село Дреновец, Г. Р. А. ме нападна с бухалка. През цялото време ме удряше по главата, двете ръце, с които се опитвах да се предпазя и по рамената.Същевременно ме псуваше, обиждаше и ми се заканваше, че ще ме убие. Оскубваойки се за секун-ди от него успях да взема от колата си малка брадвичка, с която исках да се от-браня. А. ми отне брадвата и започна да ме удря едновременно и с бухалката и с брадвата, които държеше в двете си ръце. Всичко това ставаше в присъствие-то на съселяните ни Г. Г. Н. и А. Л. Н., които ус-пяха да му издърпат бухалката и брадвата от А. и да предотвратят убийство-то ми. А. продължаваше да ми се заканва, като заявяваше, че след пет ми-нути ще бъда мъртъв..”

В действителност тъжителят е агресорът в боя между него и подсъдимия. Той е предизвикал боя и той е този който е нападнал и наранил подсъдимия. По-следния само се е отбранявал и при самоотбраната е причинил констатираните нараняванията на тъжителя. Безспорно е установено по делото, изложено е в мо-тивите на първата инстанция и в повторния разпит на свидетелите Г. Н. и В. В., че именно тъжителят е предизвикал сбиването, като е отишъл до спрелия автомобил на А. и е започнал да го обижда. Когато А. изля-зъл от автомобила си с дърво в ръка, както е видно от последвалите събития, за да даде отпор на тъжителят при положение, че последния го нападне, тъжителят отишъл до своя автомобил не за да се предотврати евентуално сбиване между двамата, а за де се въоръжи за последвалото нападение върху подсъдимия. А. не е последвал тъжителя, а стоял до автомобила си. Поведението му не е на нападател, който иска да нарани или убие, както се твърди в тъжбата тъжителя. Последния се е върнал при подсъдимия и е задълбочил конфликта между двама-та, като е започнал да замахва с брадвичката срещу подсъдимия, който поставен в такава ситуация се е отбранявал с дървото, което държал в ръка. Тъжителят е този който е нанесъл нараняване върху главата на подсъдимия, като е съсякъл едното му ухо. Той е този, който е съборил подсъдимия на земята. При положе-ние, че подсъдимия е бил нападател тъжителят е имал възможност да избяга, ако е усетил заплаха за здравето и живота си. Подсъдимия не му е отнел брадвич-ката и не го е нападал с нея, както се твърди в тъжбата. Брадвата от ръцете на тъжителя е отнета от свидетеля Г. Н., за да не бъде причинен по-съще-ствен противоправен резултат от сбиването.

Подсъдимия е бил в състояние на неизбежна отбрана. Поведението му е обусловено от обективно съществуваща опасност, предизвикана от реално напа-дение от тъжителя. Нараняванията които е получил последния са наранявания причинени на нападател в процес на активна защита срещу непосредствено и противоправно поведение. Причинените от подсъдимия на тъжителя уврежда-ния допринасят за осуетяването и отблъскването на нападението и представля-ват елемент от защитата на застрашените от последния интереси.

Изяснената и възприета фактическа обстановка и формулираните въз ос-нова на нея правни изводи се потвърждават и от показанията на повторно разпи-таните от въззивната инстанция свидетели Г. Г. Н. и В. М. В., на чиито показания съдът дава пълна вяра, понеже са единствените преки очевидци на процесния случай, незаинтересувани от изхода на делото и показанията им са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

Поради изложеното присъда № № 9/20.01.2011 г. постановена по н.ч.х.д. № 129/2010 г. на Районен съд гр. Белоградчик бе отменена изцяло като незако-носъобразна и бе постановена нова присъда с която подсъдимия Г. Р. А. бе признат за невинен в това, че на 21.07.2009 г. в землището на с. Бе-ло поле, област Видин е причинил на Л.В.И. *** на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в счупване на пета метакарпална кост на лявата ръка, контузия на главата и дяс-ната ръка и разкъсно-контузна рана на лявата ръка и бе оправдан по обвинение-то по чл. 130, ал. І НК.

Понеже подсъдимият не е извършил приписаното му престъпно деяние гражданския иск от Л.В.И. срещу него като неоснователен бе отхвърлен изцяло.

Тъжителят бе осъден да заплати на подсъдимия Г.Р.А. направените от последния деловодни разноски.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните пра-вила, които да налагат връщането му за ново разглеждане от първоинстанцион-ния съд или прокурора.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Присъдата не може да почива на предположения – съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: